Всички носим някакъв товар на плещите си.

Разбира се, по-хубаво е ако пътуваме с някой, който да поеме част от него.

Обикновено обаче, е по-лесно просто да изхвърлим товара, за да се приберем у дома по-скоро - желаейки, разбира се, да има някой там, който да ни посрещне.

Защо продължаваме да носим товара, когато отчаяно искаме да продължим напред?